Макар и със закъснение, но все пак реши да публикува нашия преглед на тържеството Седмица на палачинки в Етномир. (Както правехме куклата Shrovetide, която написах тук).
Трябва да кажа, че Етномир се разраства и разширява, сякаш на скокове. Когато бяхме там за първи път, преди около 4 години, всичко беше толкова скромно, сладко, просторно ... Две години по-късно разбрахме, че трябва да пристигнете по-рано на празници, защото до обяд паркингът свършва. И този път се оказа, че оборудвания паркинг на входа на сградата е запазен изключително за автобуси (от които имаше огромен брой), а на леките автомобили се дава част от полето отстрани, така че след разходките човек отново да може да покаже силния спортист, изтласквайки колите си от мокрия сняг каша.
Но тогава този вход беше точно в близост до украинско-белоруския сектор с колиби и основната част от празненствата се провеждаше там. Буфове, конкурси, танцови песни:
Любимото на момчетата минава през ред торби:
Любим влекач:
Различни навивки за малки:
Е, какво е Масленицата без „ледения стълб“. Вярно, те не започнаха да пълнят стълба с лед и затова желаещите да се изкачат зад наградата някак не бяха достатъчни. Но те казват, че на този ден все още са били победителите.
Децата също хвърляха снежни топки, хвърляха топки и играеха риболов:
И имаше и възможност да се вози не само на коне или шейни, но и на камила и лама.
В близост са търговските центрове на занаятчии (например, харесвах тези прашки и слънца):
Тулски натруфен пипер в традиционната форма и ярко оцветен:
И къде без петел на пръчка.
В квартала все още се продаваше барбекю. Странно, разбира се, но от този Shrovetide нямам нито една снимка на местни палачинки. Както се оказа, не напразно си взехме палачинките със себе си у дома (в края на краищата те лесно се пекат, ако има уред за креп или печка у дома), а колко време и пари се спестяват. Освен това всички вътрешни кафенета на ул. Мира бяха затворени за специални услуги на организирани групи. И като цяло в павилионите се случваше нещо:
Слушахме играта на арфата на Любослав - Александър Суботин
Погледнаха индианците
Никога не сме срещали такива тълпи в Етномир. Затова решихме да се върнем на чист въздух.
За първи път видях висулки от амулет с мъниста със старославянски шарки. Интересно ноу-хау :).
И съвсем в далечината, зад сибирските и северните юрти, открихме втората, основна платформа с Масленица:
През деня имаше много малко хора, дори на масата нямаше кой да се забавлява. Но към пет часа хората започнаха да се дърпат нагоре, да заемат места по-близо до плашилото или да се изкачват по-нагоре:
Някой стоеше на пръстен около пълнено животно и чакаше да го запали, докато някой се забавляваше с кръгъл танц на сцената.
И накрая се случи. Довиждане зима!
През май отново ще има фестивал на куклите и народните играчки. А останалото трябва да е интересно. Основното е да не се разхождате по улица „Мир“, а да се разхождате из територията, тъй като там има много свободно пространство и пространство.
И това е звънът на камбани на вятъра в източния ъгъл:
