Народни приказки с кукли
Доли в тревата
В древни времена един цар имал дванадесет сина. Когато пораснаха, царят ги събра и каза:
- Моите синове, скъпи мои, станах и искам внуци, затова ще се оженя за вас. Вземете добър кон, богата броня и яздете из широкия свят, за да търсите булки. Всеки от вас трябва да намери момиче, което да може да тъче и шие риза за един ден.
Напускайки портата на замъка, най-големите единадесет братя казаха на най-малките, чието име беше Саймон:
- Глупав си и само ще ни пречиш, тръгни си.
И пришпорвайки конете, те се ускориха в далечината.
Разстроен Саймън слезе от коня, падна в тревата и плаче горчиво. Изведнъж от нищото се чу тънък глас:
- Не плачи, Саймън. Погледнете по-добре нашата малка кукла.
Младият мъж вдигна очи и видя едно мъничко момиче, облечено в ефирна бяла рокля под листо на цвете. Беше много малка, не по-голяма от малък пръст. Като възрастен тя беше седнала на миниатюрно златно кресло, а в косата й блестеше диамантена корона. Момичето, което беше необичайно красиво и тънко.
- Кажете ми - каза тя, - какво нещастие се е случило с вас..
Тя говореше с толкова привързан глас, че младият мъж й разказваше за всичко: как бащата на царя казал на всички братя да си намерят булки, как им дал доспехи и коне, как те оставили двореца и братята го оставили сам насред пътя.
- Къде мога да намеря булка, която знае как да тъче и шие ризи за един ден? - горко повтори бедният младеж.
- Ще се радвам да ви помогна. Искаш ли да ти бъда булка? - попита куклата. - Виж какво мога да направя.
Тя извади преждата, изтъка тъканта, наряза и шие риза - и всичко това пред учудения младеж. Вярно, ризата се оказа мъничка, като за кукла.
Саймън взе ризата си и отиде при баща си. Царят-баща я погледна с удоволствие и каза на смутения Симон:
- Няма значение, че е толкова малък, но е пришит много спретнато.
И благослови сина си да се ожени за кукла. Радостният Саймън се завърна за своята булка. Той искаше да я пъхне в джоба си, но куклата каза, че има собствена карета и коне. Тя седеше в сребърна чаена лъжичка и впрегна в нея две малки зелени скакалци. И те яздеха редом: Симон на кон, а булката му в забавна карета - сребърна чаена лъжичка, изтеглена от два скакалци.
Младият мъж яздеше много внимателно, опитвайки се да не стъпи на булката си. Но сега дворцовите порти се появиха в далечината и, усещайки къщата, конят на Саймън махна с копито си, а сребърна лъжица, заедно с кукла, паднаха в езерото, край което минаха. Горкият младеж! Той изкрещя и извика помощ. Изведнъж водата в езерото започна да кипи и изведе на брега прекрасно момиче, със стройна фигура, тънка талия и великолепна коса. Щастливият Саймън качи любимата си на кон и се втурна към двореца.
По това време там пристигнаха братя и техните булки. Какви грозни тъпаци бяха младите момичета! От бързо возене шапките им се дръпнаха на една страна, а пътният прах покриваше лицата им, репейчета се залепиха за роклите им и това накара момичетата да изглеждат още по-зле. Виждайки по-малкия брат с красивата му булка, те започнали да му викат с гняв, но царският баща им казал да млъкнат и да излязат от замъка със своите изроди. А за Саймън и неговата булка-кукла той откри празник, който те не са виждали и няма да видят в никое царство на света.
