Народни приказки с кукли
Индийска приказка за кукла
В света живееха четирима приятели: дърводелец, шивач, бижутер и брамин свещеник. Те планирали да отидат в чужди земи, за да печелят пари. Изчакаха благоприятен ден и час, напуснаха селото си и тръгнаха на дълго пътуване.
Ходеха по цял ден и когато настъпи вечер, спряха за нощта до кладенеца. Хапнахме и започнахме да се подготвяме за легло.
- Братя, не бива да спите наведнъж: нищо няма да се случи, каза бижутерът, който имаше злато при себе си.
- Вярно, братко, шивачът го подкрепи..
Брахман установил за всички времена на своята охрана. Дърводелецът трябваше да бъде първият, който охраняваше. Той се опита да не спи, но умората надделя и очите му започнаха да се слепват. Тогава дърводелецът реши да направи нещо. Той взе парче дърво, извади инструменти и започна да издълбава кукла. Оказа се красива кукла-момиче.
Когато беше следващият ред на пазача, дърводелецът събуди шивача и сам си легна.
Шивачът видя красива дървена кукла. Взе многоцветни платове, взе измервания от куклата и започна да шие. Той шие умна блуза и широка пола за куклата и изработва сари от червена цветна материя. Той облече шивашка кукла като момиче и се настани до него.
След полунощ беше ред на бижутерията. Извади златото и започна да прави бижута за куклата. Той направи обеци, колиета, гривни на китките и глезените и много други скъпоценни дрънкулки. Умна, украсена кукла стана още по-красива.
Най-накрая дойде ред на брахмана. Той видя куклата и помисли. „Би било хубаво да я съживим с магически заклинания“ - помисли си той и започна да хвърля магии и да пръска вода върху куклата. Преди да загрее зората, куклата оживя и се превърна в младо момиче.
Когато дойде сутрин, всички се събудиха и се изненадаха да видят красиво момиче до себе си..
- "Съживих я с магиите си и ще се оженя за нея", каза брахманът..
- Ами не! - протестира дърводелецът. - Как е така? В крайна сметка го направих!
- И аз шиех дрехи за нея ", намеси се шивачът." Ето защо ще се оженя за нея.
- Приятели! - каза бижутерът. - Похарчих хиляди рупии за бижута за нея. Как ще я пусна и бижутата да отидат при някой друг??
По това време хората се събудиха в селото и отидоха до кладенеца. Виждайки спора, един от селяните, мъдър старец, попита:
- Братя! За какво спорите? Кажи ни! Четирима приятели се редуваха, говорейки за всичко, което се случи. Всеки защити правото си да се ожени за момиче.
Старецът ги слушаше и каза:
- Дърводелецът го направи и брахмана го съживи, така че и двамата са нейни бащи. Така че нито единият, нито другият не могат да се оженят за нея. Шивачката приготви дрехите си. Това е задължение на чичо: за сватбата чичото дава дрехи на булката. И младоженецът дава на булката бижута. От четиримата от вас бижутерът й подари бижута. Така той може да се ожени за това момиче.
И приятелите трябваше да се съгласят с такова мъдро решение. Бижутерът взе момичето за жена, върна се у дома с нея и те започнаха да живеят щастливо.
